Не позволявайте ХИВ и СПИН да се плъзгат надолу в списъка с приоритети

Со хора липсваха от тазгодишния Международен СПИН Конференция. Провежда се тази седмица в Монреал, Канада, срещата обединява експерти, активисти и пациенти от цял ​​свят, както богати, така и бедни. Именно тази комбинация помогна да се преодолее болестта, която уби около 40 милиона души, 650 000 от тях през 2021 г.

Канада обаче отказа визи на някои делегати от бедни страни, очевидно защото се притесняваше, че може да не успеят да се приберат у дома. Все още не е ясно колко точно са били задържани и благодарение на работата на предишен СПИН конференция през 2020 г., в разгара на пандемията от covid-19, те поне имаха шанс да присъстват виртуално. И все пак блокирането показа колко голяма част от стойността на една конференция се намира в коридорите, баровете и случайните срещи, а не в официалните сесии. Изкривеното усещане за приоритети в Канада е типично за борбата, дори сега, хората да приемат ХИВ сериозно.

Правителствата на богатите страни, включително Канада, дават нетривиални суми пари всяка година, за да помогнат на по-малко щастливи места с закупуването и разпространението на антиретровирусни лекарства, които държат симптомите на заразените. Сумата на парите обаче се понижава – и спадът е започнал преди Covid да бъде виновен. Вероятно като следствие (въпреки че в този случай covid вероятно е объркваща променлива) годишният спад на инфекциите през 2021 г., 3,6%, е най-малкият от 2016 г. насам.

Хората често са гнусливи към болестите, но са по-гнусливи към тях ХИВ/СПИН отколкото повечето. Основният му път на предаване е сексуален, факт, който веднага кара пуританските антени да потрепват. Подчинен път е от инжектирането на наркотици, в очите на цензурата пореден удар срещу засегнатите. А сред изложените на риск от предаване по полов път проституиращите, техните клиенти, гейовете и бисексуалните мъже и транссексуалните жени са в горната част на списъка. Дори в Субсахарска Африка, частта от света, където ХИВ инфекцията е най-широко разпространена и прониква най-силно в общото население, повече от половината от новозаразените миналата година са били или в една от тези рискови групи, или са били сексуални партньори на някой от една от тях. На много места е трудно да се убедят политиците и избирателите, че справянето с това трябва да бъде приоритет.

Всички тези въпроси. Досега светът е свършил похвална работа, разпространявайки антиретровирусни лекарства, потискащи симптомите, на нуждаещите се от тях. Почти 29 милиона, около три четвърти от този брой, са на лечение. Неизбежно обаче, първите три четвърти са най-лесни. Запълването на оставащата празнина ще става все по-трудно и ще включва също така насърчаване на социални и политически промени в нагласите към неща като хомосексуалността, проституцията и употребата на наркотици, които много страни трудно ще приемат. Междувременно всяка година има 1,5 милиона нови инфекции.

Далеч от спад, сумата, изразходвана за борба с ХИВ, трябва да нарасне от 21 милиарда долара през миналата година до 29 милиарда долара през 2025 г., според оценка, публикувана миналата година. В голямата схема на нещата това не е голямо искане. Но ако дори толкова социално осъзната страна като Канада не може да се накара да приеме някои от най-засегнатите, за да могат да присъстват на водещия форум, занимаващ се с ХИВима повод за притеснение.

Leave a Comment